0889 37 37 25 sportsoul2016@gmail.com

Мечтата треньор

Всичко започна от една разходка в морската градина на Бургас, още когато “детство мое реално и вълшебно” беше актуално за мен . Разхождайки се с моя вуйчо по алеята стигнахме тенис кортовете.

О, да! Ето така се ражда любовта от пръв поглед… Видях няколко човека, които играеха и очите ми станаха толкова големи като по детските филмчета и шапката ми сякаш мислено изхвръкна нагоре. И още на следващия ден моят вуйчо Петьо ми показа първите стъпки и ме открехна към магията на този спорт.. И край. Да, край. Вече близо 20 години ми е все още в сърцето.

Някак си обаче никога не съм искала да бъда велик състезател . По скоро исках да вдъхновявам , исках да стана ТРЕНЬОР. Ами да, странно малко.. Кое дете в четвърти клас си мечтае за такива неща.. Но си е чиста истина ,има и доказателства на видео. Приятел на рождения ми ден в пети клас ми “взима интервю” и ме пита “Какво искаш да работиш като пораснеш?” и аз отговарям без да се замисля “ТЕНИС”…Колко хора са сбъднали детските си мечти да станат пожарникари, полицаи, космонавти, балерини, лекари ?! Колко пък от тези мечти са били наистина реални или пък как животът е накарал много хора да изберат професии, скучни за тях? Е…аз ще ви разкажа как превърнах страстта си в професия!

Имало едно време на…Изток.. Мхм. Бургас, където морето помага за хубаво настроение винаги. През годините, докато бях ученичка, минах през трудни периоди. Родителите ми нямаха възможност да ми плащат тренировките по тенис и на мен ми беше много мъчно. Имах дълги паузи ,в които не играех и даже губех надежда.

Учих в Търговска гимназия , предприемачество и мениджмънт. Учих много, но с нежелание. Знаех, че трябва и ще ми е нужно и че може би моите тенис мечти се равняват на това да имам летящо килимче.. Но дойде моментът ,в който нещо в мен прещрака, някое камъче обърна каручката… Реших,че аз трябва да кандидатствам в Национална спортна академия . Не знаех как ще стане, фантастично звучеше ,че почти невъзможно дори и много добри тенисисти не приемат, защото местата са много малко..

Аз съставих план! Реших да кандидатствам в друг университет в София и всеки ден да използвам безплатно тенис базата и да тренирам колкото мога и паралелно да работя и уча. Странен план, а? Ама пък поне беше нещо. И така труд, усилия, доста висок успех на матури и изпити , много четене без уроци. Успях!!! Бях една малка крачка по-близо.
Родителите ми нямаха големи възможности да ме издържат, но правеха всичко по силите си и ме подкрепяха ! Учебната година започна и аз си действах по плана. Всичко правех с желание. Направо не знам, все едно някакво духче се беше вселило в мен и знаех,че всяка стъпка си заслужава.

Изтъркаля се годината, преминала в доста труд и трудности .Една емблематична случка ще остане завинаги в моето съзнание. Бяхме седнали в двора на академията срещу общежитията, с много близък мой приятел – Пешо. И той каза : Иве, сигурен съм ,че съвсем скоро ще живееш в това общежитие и ще ходиш сутрин рано на лекции в ей тази сграда, която прилича на кораб и ще спортуваш из целия кампус . Аз се усмихнах, наистина много ми се искаше да е истина.

Ивелин Пеева

Усмихни се! Време е за тенис .

 

Наближи времето за кандидатстване в НСА. Академията предлагаше платени курсове по кръговете за изпита. Аз знаех, че е невъзможно да ги пропусна и трябва да отида ,за да ме видях и да се запознаят с мен…тъй като никой не беше чувал нищо за мен до сега. Така и стана. Мисля,че ме забелязаха още тогава. Видяха сякаш нещо в мен. Дойде и време за изпита, не се чувствах физически много добре, но знаех, че това е един от най – важните дни в живота ми и ще определи моята съдба. Постарах се доколкото е възможност и се концентрирах максимално… Ииии да!!! Стана!! Успях да вляза в група от 4 момичета и 4 момчета ,които щяха да учат за треньор по тенис..И знаете ли какво направих като разбрах,че аз съм една от тях?.. Ами през целия ден по улиците на града спирах хора и казвах колко съм щастлива поради този факт. Аз летях. След всичко това, през което бях минала..Аз летях. Знаех,че няма да е лесно, даже хич. Тепърва трябва да се доказвам. Но летях..

 

Ей, хора. Не се отказвайте ,дори нещата да ви се струват невъзможни ! И не забравяйте – спортът помага и изгражда характер!

.

За връзка с нас

0889 37 37 25
sportsoul2016@gmail.com

Искате ли да разберете повече?

Галерия
Блог

Последвайте ни

изпратете съобщение